Психиатричните експертизи не са надеждни

Доц. д-р Владимир Велинов, председател на държавната комисия по „Съдебна психиатрия” към министерство на здравеопазването
Доц. д-р Владимир Велинов
е роден през 1941 г. Завършил е медицина в София, има специализации по психиатрия и съдебна психиатрия.
Бил е дългогодишен началник на специализираната клиника по съдебна психиатрия и съдебна психология в Специализираната болница за активно лечение по неврология и психиатрия "Св. Наум". Участва в различни неправителствени организации по проблемите на превенцията на психиатричното здраве.
Бил е председател на Българската психиатрична асоциация. Автор е на множество статии и учебници. Преподавател е по съдебна психиатрия.
Снимка: БГНЕС

- Доц. Велинов, кои са проблемите на съдебната психиатрия у нас?

- Съдебната психиатрия от няколко години съществува като отделна специалност. Но това е само включването й в един документ с европейска стойност, а начинът на обучение си остана същият, който беше и допреди тя да стане отделна специалност. Има едно, бих казал, сериозно неразбиране на висшите нива на медицинското образование относно важността на този предмет. От катедрата по психиатрия на Медицинския университет в София се твърди, че всеки психиатър разбира от съдебна психиатрия, откъдето идват големите затруднения във философията на тази дисциплина. Във връзка с тази нагласа беше ликвидирана и клиниката по съдебна психиатрия. Едната причина е, че тя не носи пари. Съдебната психиатрия в професионалното пространство не е на онова ниво на зачитане, каквото би трябвало да бъде. Тя е по-социално важна дисциплина, отколкото клиничната психиатрия. Засега има само един асистент, който може да преподава качествена съдебна психиатрия - д-р Петър Маринов, който е началник на отделение за съдебнопсихиатрична медицина. Преподавателите по съдебна психиатрия в Пловдив, Плевен или в СУ нямат тясната профилировка и преподаването не е такова, каквото би трябвало да бъде. Това е един от сериозните проблеми. Трябва да се създаде обучителна база по съдебна психиатрия. В което и да е висше медицинско училище, няма значение дали е в София, важното е да го има някъде. И тази обучителна база трябва да е наситена с професионалисти, които разбират от тази материя, а не само от обща психиатрия. Другото, заради, което има смисъл да се създаде тази база е възможността в нея да се провеждат стабилни, продължителни експертни освидетелствания на всякакъв вид клиенти или пациенти.

- Това означава ли, че някои психиатрични експертизи не са достатъчно надеждни? 

- Да, може да се каже и така. Защото, ако аз отида в затвора пет пъти, за да видя затворника, когото трябва да освидетелствам, това е абсолютно непълноценно освидетелстване. Ако отида в поликлиничен кабинет да освидетелствам някого, това е също недостатъчно. Не при всички случаи, разбира се, става дума за сложните. Защото има и прости експертизи, където нещата са ясни. Тази структура за обучение и за освидетелстване се отнася най-вече за сложни, неясни, заплетени експертизи и пациенти, за които е необходимо наистина да се съберат много нюанси и детайли, за да се стигне до едно вярно заключение. 

- Колко съдебни психиатри има у нас?

- В България има 12 човека, които имат диплома по съдебна психиатрия. Иначе според норматива всеки психиатър, който си е взел специалността по психиатрия, може да стане вещо лице. 

- Това не е ли слабост на системата?

- Слабост е, абсолютно. Все едно като си вземете шофьорска книжка, да придобиете правото да карате автобус. А трябват допълнително квалификация, много умения, много тренинг, много учене…

- Колко се заплаща на специалиста за една съдебно-психиатрична експертиза? 

- Според разпоредбите на Висшия съдебен съвет е 5 лева на час. Един обикновен клиничен психиатър, който посреща клиент в кабинета си, взима 17 лева за един преглед, а той в един час може да направи и два прегледа, и то качествени. Аз взимам 5 лева на час и то при по-отговорна работа, подчертавам. По изключение, когато експертизата е сложна може тези 5 лева да станат до 10. 

- В какви условия живеят самите психиатрични клиенти, които са подсъдими?

- Имаше един човек, който беше с присъда и беше задържан под стража - трябваше да бъде строго пазен от полицай. Но полицаят беше решил, че ще го държи вързан с белезници за леглото. А после облекчението беше, че ще е заключен, а полицаят ще го пази отвън. Но това е случай, при който е имало мярка за неотклонение - арест. Марио Любенов беше на свободен режим в психиатричната клиника, на съвсем свободен - има визитации, процедури и прочие, но може да излиза, да напише писмо, да прочете книга, да гледа телевизия. 

- Колко експертизи се правят приблизително на година у нас и колко специалисти ги извършват? Казахте, че всеки дипломиран психиатър може.    

- Средно 750, може и да са повече. Трудно ми е да кажа колко са психиатрите, но в София тези, които се занимаваме активно със съдебна експертиза сме 16-18 души, за страната да са може би още три пъти по толкова. Това са психиатрите, които по-активно се занимават. Но иначе всеки друг може да се захване с това, без нищо да разбира. Не бих казал, че и тези, които се занимават активно, са с висока степен на компетентност. Но все пак, когато човек работи активно експертна работа, се квалифицира и от практиката. Представете си една районна болница, в която има хирургично отделение, в което се правят две операции годишно. Компетентността в практическата хирургия на тези специалисти е близка до нулата, до нивото на тяхната специализация отпреди години. Ако един психиатър веднъж в годината прави експертиза, той ще има една компетентност, един начин на оценка на обстоятелствата. А онзи, който е направил 20, 30, 50 - по съвсем друг начин ще вижда нещата. Той ще го прави по-добре, защото това е ежедневната му работа.   

- Тогава каква е вероятността за грешна преценка и каква част от експертизите се основават на такива преценки? 

- Ще бъде по-коректно да се каже не точно грешна преценка, а непълноценна. Малка част са. И те не са тотално погрешни. Но това са по-скоро изключения и биха могли да се избегнат. 

- Кога един подсъдим, който е психично болен, може да понесе отговорност за престъплението, което е извършил?

- Когато въпреки психиатричната си диагноза, е бил в реалността; когато е разбирал какво прави и какви са последствията; когато е можел да контролира поведението си. Т.е. когато неговото поведение е по подобен начин адекватно на реалността така, както на тези, които нямат психиатрична диагноза. 

- Т.е., когато е осъзнавал какво прави, може да понесе отговорност и да бъде съден?

- Да. Но има и още нещо. Това е част от предпазването на обществото от опасното поведение на хората с престъпни прояви. Но тези, които са неотговорни, които са били болни и не са разбирали какво вършат, те също биват принудени да понесат някакви корекционни мерки. Само че това вече е принудително лечение. Не е присъда или затвор, а е принудително лечение в болница. 

- Участвате в изготвянето на експертизата на Марио Любенов-Заека, заподозрян в убийството на Мирослава от Перник. Какво може да се каже за него на този етап? 

- Все още нищо не мога да кажа. Просто нямам право. 

- А в какви срокове може да се очаква, че ще е готова съдебно-психиатричната му експертиза?

- И на това не мога да отговоря. Утре (бел. а. - днес) д-р Маринов ще бъде в Пернишкия окръжен съд, за обсъждане със съдебния състав евентуално удължаване или неудължаване на периода на освидетелстване.

Нещо повече, преценка: За работата при изготвянето на съдебно-психиатрична експертиза на посъдим, доц. Велинов разказва, че поставяне или непоставянето на диагноза е само първата стъпка.

След това идва ред на нуждата от изследване на самото заболяване, когато е установено такова: как точно е повлияло върху поведението на обвиняемия или подсъдимия, в конкретния момент, в който е извършено престъплението; осъзнавал ли той какво върши и ако да, в каква степен.

Коментари (1) Добави мнение

Добавено от АНОНИМЕН на 19.01.2014, 15:20

Установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на: Три имена Владимир Тодоров Велинов Дата на раждане 27.07.1941 г. Място на раждане гр. София Вербувал го служител о. р. Сашо Узунов на 06.04.1981 г., регистриран на 10.04.1981 г. Ръководил го служител о. р. Сашо Узунов Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, управление VI-VII-III Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник агент Псевдоними Иванов Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; писмо вх. № 704/ 09.02.1990 г. за унищожаване с протокол № 140/ 30.01.1990 г. личното и работното дело на аг. "Иванов". Снемане от действащия оперативен отчет Публична длъжност или публична дейност Член на Съвеа на директорите на „Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум“” ЕАД – гр. София

USD 1.4560 
GBP 2.4740 
CAD 1.3470 
CHF 1.6097 
JPY 1.4303 
RON 4.4564 
DKK 2.6230 
RUB 4.1132